До трите коти на връх Свети дух

След съботния „Байк и рън за Чепън“, Иво предложи в неделя да направим една разходка до домашния му връх – Свети Дух. Той от години ми разправя за него, ама аз все не намирах повод да видя за какво става въпрос – струваше ми се близко и късо.

За тази неделя ми се видя обаче добър вариант, че предишния ден бях шофирала до Драгоман и обратно и бях бягала 23 км.

Убедихме Злати и Ицо да се присъединят към нас и в 9 и нещо бяхме на старта в Мала църква.

Оставихме мъжете да водят и хванахме през ливадите. Мен още ме беше яд, че бях подминала купища сърнелки, докато бягах предишния ден край Чепън, и хвърлях по едно око настрани да видя какво е положението в нашия край.

Е, видях ги – не чак толкова много, колкото там, но пак нямаше как да седна и да си бера гъби точно в този момент. Оставих ги мислено за връщането (да, бе, да) или за друг ден и продължих през калта и мократа трева.

Като влязохме в гората, след има няма 5-10 минути ходене се загубихме.

Т.е. не сме се били загубили, но временният водач, няма да го казвам кой беше – той си знае, се беше разсеял в приказки и беше хванал грешния горски път.

Оказа се, че и мъжете като мен не обичат да се връщат назад и решиха да бием директно вляво и да засечем пътя.

Ето тия идеи най ги обичам! Слънцето още не се е появило зад хребета, още не сме загрели с ходене и вече да бием напряко, без пътека. И това в октомврийска утрин, след няколко дъждовни дни! И тревата мокра, и дръвчетата мокри, и докато минем през един-два оврага …  и ние мокри!

Ама нали е началото на деня, ние със Злати още сме ентусиазирани за похода и щастливи, че сме заедно, та не мрънкаме.

Намерихме пътя, който се оказа огромна кална магистрала за дървесина и продължихме по него.

Продължихме, в смисъл пъплейки по него, че наклона стана доста голям, а и тая кал …. За щастие, по някое време пътя се отклони от нашата посока, успяхме да намерим пътеката и тръгнахме по нея. Тя се оказа доста приятна, след като набрахме височина. За съжаление през дърветата се виждаше как има висока облачност и има голяма вероятност да не видим много гледки, но нали сме казали, че пътя е важен …

Та, вървим си така и си бърборкаме (думата е на Злати) … особено Иво, който от време на време спира, вади камерата и бърборка на своите 279 абонати в тубата. На нас ни разказа за няколкото пъти, когато е идвал по тези места с Павката и други ентусиасти. Как някои от хората, които е водил не са поискали друг път да вървят с него никъде. Как понастоящем само някакви луди мотористи се качват нагоре. Как с Павката са сложили прът, надпис и специален знак на най-високата кота на върха. Как върха има три коти и идеята е да ги видим всички днес, като от последната – южната махнем с ръчички на Валката, който в момента е в долината на Бели Искър и т.н.

Всичко това беше чинно изпълнено впоследствие … след няколко епизода на провиране в клек, заобикаляне на клек, лазене на четири крака по посипана с изсъхнали иглички почва с голям наклон и подобни …

Табелка с височината на върха
Язовир Бели Искър в далечината, поглед от най-южната кота на върха

Така стигаме до момента, в който трябваше да се връщаме. От сутринта беше ясно, че ще правим кръгов маршрут, но никой не се беше погрижил да ни уведоми нас със Злати, че част от маршрута ще е без пътека, или фристайл, както го кръсти впоследствие Иво.

И не само това, ами като стана въпрос от коя точно поляна трябва да се тръгне надолу, чух в отговора на Иво думите „втората май беше“.

И отново, ….. много обичам да чувам думичката ‚май“ като се говори за маршрута, по който вървим в момента!

Напрежението се покачи от факта, че най-опитния планинар от нас – Ицо, не беше минавал никога по този маршрут. Преди да тръгнем той се опита да ни даде указания много да внимаваме как ще стъпваме по склона надолу, а аз се опитах да му обясня, че тези съвети, ако обича да ги дава само на Злати, а не на мен, че хич не обичам да ми се дават съвети … Неприятна особеност, знам, ама е по-силно от мен!

Та, тръгнахме надолу от края на поляната, който „май“ беше тази, за която „май“ си спомняше Иво.

„Тръгнахме“ е малко неправилно да се каже, по-скоро се сурнахме надолу, че спускането по такъв наклон няма нищо общо с вървенето.

То е едно спускане на крачетата леко настрани и надолу като в дупка, като се опитваш да стъпваш на петичките така, че да се закотвиш някак в доста меката от иглички и пръст почва.

Единственото нещо, което ме държеше все още надалеч от паниката беше факта, че склона беше осеян от конски фъшкии, което ще рече, че щом конете са ходили там, значи е проходимо и едва ли има някакви ужасни скални пасажи, от които да не можем да слезем.

И докато спускаме пътеката на конските фъшкии и пак нещо си бърборим с Иво и се хилим, по някое време се подхлъзвам и тупвам на задника, естествено. Ицо като разбра, че съм паднала, веднага извика отдолу:-

– Щеки имаш ли?

Аз:

– Да.

Той:

– А ползваш ли ги?

Аз:

– Да.

Оф, да, уж ги ползвах, наистина, ама поне още два пъти ползвах и задника за пето краче.

Някъде по средата на спускането видяхме и едно мечешко … такова. След като го огледахме внимателно и Иво ми описа детайлно до какви размери и форми могат да стигнат въпросните мечешки такива, продължихме надолу с подсвирквания и подвиквания … за всеки случай.

И така на малки серпентинки успяхме да спуснем около 400 метра, когато се натъкнахме на човешка дейност. Успокоих се! Oт там надолу вече нацелихме нещо, което приличаше на пътека и бързо се оказахме на поляната на мравките – Алиница.

На картата на bgmountains всъщност има отбелязана пътека от върха, но такава по-скоро няма. Обаче не е трудно да се ориентираш къде да ходиш, защото има един голям сипей, който тръгва от под върха и продължава до долу и просто трябва да се върви отляво на него.

От заслон Алиница нататък беше ясно и лесно. Единственото по-интересно нещо, на което се натъкнахме по единствената маркирана пътека, по която ходиме (от Алиница до Леви Искър), бяха едни сини гъби. Но решихме да не ги пробваме  … по какъвто и да било начин …

Синя гъбка. Фото: Христо

И после леви, леви, по Леви Искър, хайде обратно в Мала Църква 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s